Facebook Post – 2025-08-25 14:54

Comments

One response to “Facebook Post – 2025-08-25 14:54”

1. 

   August 25, 2025

   Mayorhea Orh

   Хората често не обичат чувствителните и дълбоките, докато са живи. Докато са тук, ги усещат като прекалени – прекалено искрени, прекалено будни, прекалено раними. Думите им не галят, а пробиват. Истините им натежават. Присъствието им напомня, че се крием, че сме заспали, че не живеем истината си. Затова често ги избутваме, наричаме ги странни, тежки, драматични. Но когато си отидат, изведнъж ставаме способни да ги обичаме. Защото вече не могат да отговорят. Не могат да поискат внимание, близост, истина. Мълчанието им става удобно. Паметта – по-лесна за преглъщане от присъствието им. Тогава ги наричаме „гении“, „вдъхновения“, „икони“. Сократ – осъден на смърт от народа, който по-късно го нарича баща на философията. Ван Гог – непризнат и самотен. Кафка – открит едва след смъртта си. Емили Дикинсън – публикувана посмъртно. Фрида Кало – призната едва след края си. Ейми, Кърт, Честър – всички обичани шумно… но чак когато вече не могат да отговорят на тази обич, защото мъртвите не искат нищо, не молят за внимание, не могат да се разочароват… и точно затова се идеализират.
   Може би не е, че светът не ги е обичал.

   Просто още са били живи…

   Reply