Category: Uncategorized

Fragments of the soul

Едната носеше болката му в сърцето си, а другата – живота му в себе си.

* * * * * * *

Не е нужно да умираш за някого.
По-трудно е да живееш за себе си – заради него.

* * * * * * *

Любовта дава крила, но животът те учи да летиш без тях.

* * * * * * *

Прошката идва лесно.
Тя е нещо, което душата познава.
Но да се довериш пак… това е истинско чудо.

* * * * * * *

Самотата е огледало.
Показва ти колко си крехък… и колко си силен – едновременно.

* * * * * * *

Някои деца носят играчки в ръце.
Други – тежестта на цели светове.

* * * * * * *

Понякога си мислим, че любовта ще ни спаси.
А после идва животът… и ни учи, че не тя спасява нас.
Ние спасяваме любовта – когато оцелеем след нея.

* * * * * * *

Най-опасното не е да нямаш път…
а да се изгубиш в чуждия.

* * * * * * *

В най-добрия случай – любовта ти дава криле.
В най-лошия – те оставя с белези.

* * * * * * *

В тъмното истината ослепява.

* * * * * * *

Любовта е способна да даде на човек живот…
но и да го изгори до пепел.

* * * * * * *

Най-тежките вериги не са за животните и зверовете…
а за сърцата.

* * * * * * *

Някои хора си тръгват, без да си тръгват…
и това е сред най-тежките раздели.

* * * * * * *

Домът е парадоксално място – може да бъде и убежище, и затвор.

* * * * * * *

Най-красивото изкуство се ражда след най-грозното в живота.

* * * * * * *

В задънените улици на живота човек среща… себе си.

* * * * * * *

Някои деца в детството си са по-възрастни от възрастните.
А когато носиш тежестта на големи обещания върху малки рамене, порастваш с чувство за вина… вместо с чувство за игра.

* * * * * * *

В мрака всичко е по-истинско.
Сурово.
Танц между страст и болка.

* * * * * * *

Има хора в живота ни, които умират… докато още са живи.

* * * * * * *

Самота – най-шумната тишина.

* * * * * * *

Най-голямото предателство в любовта…
е да те погледнат от бъдеще, което никога няма да дойде.

* * * * * * *

Страстта е като огън – ако я затвориш, изгаря теб;
ако я пуснеш, може да изпепели всичко.

* * * * * * *

Надеждата е последният дом, в който сърцето намира подслон.

* * * * * * *

Детството често оставя дълбоки белези – не по кожата… а в начина, по който гледаме на света.
Ако там е липсвала прегръдка, животът се превръща във вечно търсене на ръце за такава.

* * * * * * *

Има деца, които научават думата „оцеляване“…
много преди думата „щастие“.

* * * * * * *

Смисълът не е нещо, което намираш.
Смисълът е това, което оставяш след себе си.

🕯️🌫️💔 | светлина над онова, което боли…