Category: Uncategorized

От няколко дни…
някой сякаш завърта света под краката ми. Не буквално – не е земетресение, макар че така се усеща, а и гледането на полилея вече ми е навик. 🙄
Като кръгла плоча сред звездите. Само аз и те. И тя… разбира се – върти се. Не спира. Чак свят ми се завива.
Дните ми минават в държане и гушкане на стените.

Докато се чудех откъде е, защо, какво… разбрах…
това е моята тренировка за баланс без опорна точка. Въртиш се и ако не намериш центъра си… летиш. Някъде. (Ъмм… сред звездите, надявам се поне да има гледка. 🌌)

Смешното е, че тялото ми реагира все едно съм на въртележка от панаир – с кончета и шарени животинки. Сърцето ми трепти постоянно, ръцете и краката омекват, главата натежава… и пак този странен трепет, който идва всеки път, когато душата реши да ми подари „ъпдейт“.

Първо се изплаших. После го приех.
И си казах, че ако Вселената иска да ме изстреля някъде, поне ще е със стил – на космическа сцена. (Колко в мой стил 😅)

Всъщност май старият ми под и старото равновесие вече не работят. Затова се въртя. Може би всичко вътре в мен се пренарежда. Не само на думи.
А ако старото си тръгва, а новото още не е дошло?
А ако съм в преход – на ръба на нещо?

Мисля, че равновесието определено не идва с краката.
Балансът е в сърцето. Там, където дори когато всичко се върти, има една неподвижна точка – малката искра, която те носи.

Така че да… не говоря в символи тези дни. (Предполагаемите) новини тези дни май накараха светът ми да се завърти. 🫥
Не е най-приятното усещане.
Но каквото и да е… подсказва промяна.
Нещо приключва, нещо се отваря.

Много неща не знам.
Но знам, че когато душата намери мястото, нивото, което търси… всичко ще го усетя като мое.
Или… поне така се надявам.

Може би когато усещаш, че светът ти се върти и губиш равновесие… това е покана за по-висше доверие в сърцето.
Защото то е единственото неподвижно място за душата.