Category: Uncategorized

…полеви дневник на Вселената с чувство за хумор (леко ироничен, малко философски, изцяло… мен)

Вървеше ми на дървета днес.
Още от сутринта – с листата.
После – на картофки, гривни, охлюви… и паяци с олимпийски размери.

Охлювът.
Тихият алхимик на деня беше именно той. Вижте го – носи в черупката си цяла галактика. Спиралата – като код за време и завръщане. Винаги. 🌀

Залезът. Обичам залезите. Има един цитат, който често си повтарям, може и да съм си го измислила (няма да се учудя 🙄): „два еднакви залеза – няма.“
Сякаш облаците бяха нарисувани като контраст на деня – пухкави и разпиляни свободно, след ръбестия ден.

На едно дърво – гривна с надпис „Best friend“. Мило е. Но нещо в мен леко изревнува и си каза „да… дори дърветата имат приятели, докато аз снимам символи. Пак.“ 🙄
Но пък се и усмихнах, така че… и аз спечелих нещо.

После паякът. Вълчи паяк. Или с прости думи – просто огромен. Не знам дали паниката ми говореше, ама в главата ми беше поне 10 сантиметра. И то без краката. Или с краката.
Както и да е – беше повече от нужното за спокойствие.
Очевидно реалността реши да се пошегува с нервната ми система преди да ми каже „лека нощ, да спиш сладко и да събуваш паяк за разкош” 😅.

А картофките?
И ако това не е интересен знак, не знам какво е.
Малко тип символ на самия живот – абсурден, солен, вреден за тялото, но все пак ужасно вкусен. 😂
Вселената явно също има особено чувство за хумор (малко неразбрано, хаотично – почти като мен). Просто не винаги го схващам. Както в случая 😅 (но оценявам усилието).

И накрая… котето на асфалта.
Ще си призная – дебнех го за снимка от седмица, сигурно.
И да… коте е. Вижте му лапичката. И погледа. Сякаш някой е оставил анимационен герой да води собствен живот пред скучния блок.
Хммм… преплитане на рисунка и реалност.
Малко като във филма с рисувания град и Джесика Ребит. 😏❤️‍🔥

Може би това е и посланието на деня.
Понякога нещата, които изглеждат не на място, са си съвсем на място.
За правилните очи.

Или…
…че може да има философия и в картофите, стига да присвиеш леко очи, погледнеш с лек наклон на глава и с въображение в мисълта. 🙂🤍

Край
на днешната изложба на Вселената
под надслов „Хаосът има чувство за хумор“.