Author: didi

Някои истини не могат да бъдат картографирани, изчислени или обосновани – те трябва да бъдат почувствани.

“Днес бих искала да те срещна, само за да се разминем, но да те видя…”

– Из писмата на Лора до Яворов

Исках да споделя за постовете си и защо „изчезват”…
Не ги трия. Само ги прибирам.
Повечето публикации отиват в режим „приятели“ не защото се срамувам от тях, а защото вярвам, че всяко нещо има свой момент и своя кръг от хора. А който трябва да види нещо… ще го види. 🙃
Може да се приеме и като вид контрол, но оставям публични само онези, които искам да говорят на света дори когато аз не го правя. А останалите? Те са важни също. И живи. Стоят си в профила ми – значими, истински, споделени, но… не за всички.
Държа и вярвам в правото на човек да запази тишина в някои моменти. В правото да преоблича страницата си според вътрешния си ритъм. А моя е доста вълнист (мисля, че се забелязва 🙄).
И не… това не е изтриване. Нито криене на истинското ми аз. Това е грижа.
Грижа се за себе си. За думите ми и това да отразяват мен… И за границите, които ме пазят също.
Всъщност това е част и от един вътрешен експеримент, който изпробвам – не като стратегия за контрол или за манипулация на образа ми тук, а като вид настройка. Или може би по-точно е пренастройка.
В момента е като личен тест за лична „психо-хигиена“. Опит да създам по-истинен, по-тих и по-фин диалог между вътрешния и външния свят. Все още го оформям. Може би един ден ще стане част от по-ясна структура или метод. Като част от онова което бях споделила, че обмислям като „терапия“, ако изобщо стигне до някъде…
Засега просто наблюдавам какво се случва, когато давам на думите и посланията ми различен достъп. Когато не всичко е публично, но не е и скрито. Когато оставям само това, което „звучи“ в настоящето, а останалото – не изчезва, а преминава в друг ритъм. Вътрешен. Споделен само с онези, които искат да „са вътре“ и близо. Така експериментирам с граници. С усещането за присъствие. С тишината между думите. И с въпроса…
…какво остава, когато оставиш само онова, което би говорило и без твоето присъствие?
🙏😊🤍

* * * * * * *

P.S.: Текста няма за цел да оправдава. А е личното ми желание за прозрачност и разбиране. Държа да съм честна със себе си и другите, но не е с цел за защита срещу критика. (Всъщност ще се радвам на градивна критика…).
Това просто е моят опит да интегрирам три осъзнати неща – его, контрол и обяснение. Дали се справям… това е друга тема 😂😅🤍