Author: didi

Някога знаех какво е щастие.
После опознах любовта.
И когато се наложи да избирам, избрах любовта пред щастието.

Отстрани за някои може да звучи странно, но двете не винаги вървят заедно.

Днес избирам отново щастието.
А любовта… само ако дойде и не ме кара да избирам между двете.

Защото вече знам цената…
и не съм склонна да имам любов, ако в нея губя себе си ден след ден.

Щастието е вътрешно преживяване.
Много хора мислят (както и аз го правех), че е нещо намиращо се някъде там… навън. В някоя мечта, в някой човек, в постижение. Но всъщност то идва от усещането за смисъл, мир и вътрешно приемане.
Любовта, от своя страна пък, често е външен импулс – тя е прекрасна. Тя ни изважда от равновесие, разтърсва ни дълбоко, понякога ни вдъхновява, но друг път… изтощава.
И много хора, без да го осъзнават кога се случва, избират любовта пред щастието. Защото любовта е по-драматична, по-жива, по-ярка. Тя прилича на вятъра, а щастието – на тишината след него.

Но може би в живота на всеки идва момент, когато разбира, че тишината не е празнота, а дом. И че ако любовта идва, за да разруши този вътрешен дом, тогава не е любов… а привързаност, зависимост и копнеж.

Същината на зрелостта в любовта е в любов, която не изисква от теб да се откажеш от себе си, за да я имаш. Любов, която не те кара да се бориш между „аз“ и „ние“, а се вписва естествено в мира, който вече си изградил вътрешно. 🤍

😍🧡🌅💛⛅️