No boundaries and expectations doesn’t mean you will receive their love…
Author: didi
-

Седя си тази сутрин и стана въпрос за един паяк с липсващ крак (горкият 🥲)…
Седя си тази сутрин и стана въпрос за един паяк с липсващ крак (горкият 🥲)…
И аз, както обикновено, решавам, че знам нещо интересно, което очевидно никой друг не е чувал… Гордo заявявам, че има специално име за такива паяци.Е да де, ама…
дори не помня името! Но това не ме спира – включвам ChatGPT в разговора да ме спаси.
„Как се казва паяк с по-малко крака?“ – питам уверено. Сигурно си има термин, нали?! Нещо научно, елегантно…🤖 GPT ми отговаря деликатно, но твърдо:
„Паяк с по-малко от осем крака (което е нормалният им брой) обикновено не получава специално наименование – все още се нарича паяк. Просто се счита за деформиран или увреден индивид.“Явно му стана жал как се излагам дори и пред него, и продължи:
„Ако искаш, можем да си измислим дума – например половинпаяк или краконерав.“Аз обаче упорствам – настоявам, че има дума!
И той… разбира русата ми мисъл. (От втория път. 🙄)… само че 🫠
🤖 GPT, с виртуална усмивка, уточнява:
„Сигурно имаш предвид хексапод, но всъщност… ‘хексапод’ е просто животно с 6 крака – като мравка, пчела, бръмбар… Не е паяк, мила. Паяците имат 8.“И за да не остана съвсем без утеха, ми предлага опции:
Паяк в отпуск – два от краката са си взели почивка 🏖️
Паяк-пенсионер – вече не му трябват всичките крака 🧓🕷️
Lite версия на паяк – по-малко крака, същият ефект 😂Извод:
Не прозвучах като професор. По-скоро като блондинка, изгубена в книжарница.
То било просто… травмиран паяк.
Като мен – след поредната ми класическа излагация, която вече е стандартен жанр в живота ми 🙃😅Хора, учете ги тези неща…
да не се излагате като мен с “половин данни” 🙄😂🥲# HexapodQueen # ПаякСъсСтил
# ДаСтавашЗаСмяхЕСуперСила
# LiteПаяциAssemble -
Това клипче ми напомни една история за това как станах Невидимата, но на точното място…
Това клипче ми напомни една история за това как станах Невидимата, но на точното място…
Локация: Париж.
Декор: Университет със студенти по прозорците.
Атмосфера: Периодът, в който зимата и пролетта се срещат за кратък танц. Въздух с надежди… и полъх от багети.Аз вървя спокойно по улицата, наслаждавам се на момента.
Снимам десетата снимка на поредната порта с ковано желязо.
(Обожавам ковано желязо. 😅)До мен – баба ми и леля ми.
Стигаме до някакъв университет.
На прозорците – студенти. На възрастта на надеждата и хормоналния ентусиазъм.И започва концертът:
кукуригу… цвър-цвър…
(или нещо, което уж звучи секси…)Аз – просто вървя.
Баба ми и леля ми – влизат във вербален дуел.
(Дуел, който продължава до ден днешен.)— Видя ли ги как ме гледаха! Тц-тц…
(цъка уж неодобрително, но с усмивка до уши)
— Не. Гледаха към мен! Ти вече беше подминала…
— Това беше заради новата ми прическа!
— Не мисля. Аз днес нося барета. А французите ги обожават.А аз… стоя.
Гледам към прозорците. После към тях.
После към себе си.И в главата ми минава само:
„Какво, по дяволите, се случи?“
И още едно:
„Супер… ще се отдалеча на пет метра, за да не преча.“ 🙃И така…
Париж. Любов. И две обидени роднини, защото някой подсвирна на „погрешната“.А аз…
На възрастта за френски романс.
Но позиционирана като бодигард на родата,
заради невъзможността да бъда харесана.Горката аз…
Но спокойно — в Нотр Дам не ме изгониха заради грозотата.
Даже се запознах с един свит тип с гърбица. Страшно симпатяга.
Приятел по съдба. 🥲😅❤️