„Не, всъщност снимам калинката.“

🐞 „Не, всъщност снимам калинката.“

Преди няколко дни, пред блока бях клекнала (да, изглежда странно, когато не знаеш защо 🤷🏼‍♀️) и се опитвах да хвана най-фотогеничния ъгъл на една калинка. Миличка, червена, на ръба на тревичката. Правеше пози като истински артист – но явно цирк „Балкански“
не приемали нови артисти 😞 и затова… пред блока.
Точно тогава един мъж, който си метеше пред бръснарницата ме погледна озадачено и попита:
„Искате да знаете откъде са камъните ли?“
Само да уточня – градинката с райграса и камъните наистина е красива. Напълно бих разбрала защо някой би попитал, ако има какво да декорира у дома или на вилата.

Аз се усмихнах и отговорих:
„Не. Всъщност снимам калинката.“

Той се засмя, погледна странно… и си тръгна.

А аз продължих разбира се. Трябваше да уловя позите преди да отлети.

И всъщност накрая тя ми махна с ръчичка.
И каза: „Здрасти.“ 🙃 (вижда се и на снимката).

✨ Светът винаги ще има хора, които не разбират защо се спираш за една … калинка.
Но понякога най-важното е да продължиш да снимаш…
и да махнеш обратно на живота.