Понякога светлината играе на криеница със сенките!

Понякога светлината играе на криеница със сенките!
И ако не я виждаш… значи просто печели.
А тъмнината? Тя не хапе. О, не – тя само чака някой да я избере за игра и да седне до нея.
Затова аз дойдох – с чайник, часовник без време… и щипка лудост за разкош.
Ще останеш ли? Или и ти ще се скриеш?

⸻

Всеки има тъмнина в себе си.
Сянка, която чака в ъгъла на мисълта, сгушена сред страхове, желания и хиляди недоизказани думи.
И често хората я игнорират, плашат се и не искат да я поглеждат дори…
но тя не иска да плаши.
Просто иска да бъде видяна и приета.

Иска…
Да я поканиш.
Да ѝ предложиш чай.
Да я чуеш.
И разбереш.

Защото… тя не е враг.
Тя е онзи странен гост, който става приятел,
когато спреш да се преструваш, че не съществува.

Затова… ако някога се изгубиш в сенките на страха, задушаващите критични мисли или онова вътрешно усещане за “не струвам” –
потърси масата, където сянката се е настанила.
Чайникът ще е топъл, часовникът и времето неработещи, а до нея ще има място за още един… теб.

Понякога тъмнината просто търси някой за игра.
И докато ти не се съгласиш да поиграеш с нея…
аз ще ѝ правя компания — с чайник, часовник без време…
и щипка лудост за разкош.