Не знам дали Вселената е влюбена в мен…

Не знам дали Вселената е влюбена в мен…
(колко “скромно” звучи… 😅)
…или просто ме е набелязала за носител на междугалактическа любовна поща.

Където и да отида – ми пъха по едно сърце в джоба.
С едно леко “Ъмм… ей, видя ли това?!”
(Да, видях, благодаря. И онова видях… и третото… и 11-тото…)

Но днес…
само за няколко метра и няколко минути – сърце до сърце до сърце…
А като гледам колекцията си от последната седмица две в снимки – поне 20 ❤️
(Толкова не съм виждала от… ами никога? 🤷‍♀️)

Сърце на тротоара.
Сърце в пукнатина.
Сърце върху коте?! (Тук леко прекали. 😅)
Сърце в ръжда, мъх, десерт, камък, сухо листо, кора от дърво…
и дори в крилото на една пеперуда.

И… знам, че не съм добра с намеците (ама изобщо 🙄)
Но или съм се сдобила с детектор за любов вместо очи…
или Вселената ме следи и се опитва да ми каже нещо. А аз явно изпускам посланието, та тя вече… става настоятелна. 🤣

А може би истината е…
че когато сърцето е отворено,
всичко започва да прилича на любов. 🤍

* * * * * * *
P.S.
Имам още толкова много да показвам и разказвам, но времето често не е на моя страна (или аз – на неговата? 🤔).

Май ще го напиша в друг пост по-късно,
но…
наистина…
красота има навсякъде.
Магия – също.
Само гледайте със сърцето, не с очите.
И ще видите колко много животът ви обича. 😊❤️