Записаната болка се превръща в мъдрост.

Записаната болка се превръща в мъдрост.
Записаната радост – в пътеводна светлина.

* * * * * * *

Искам да кажа нещо…
тези мисли и така наречени “мъдрости” не са писани, за да изглеждам умна (…повярвайте – далеч съм от това 🥲😂).

Пиша ги, защото това е моят начин да се справям с болката.
Да я облека в думи…
да я направя малко по-мека.
И малко по-светла.
Пиша, за да помня уроците, които са дошли с нея – понякога със сълзи, понякога с тишина.
А друг път… за да помня хубавото.
Онези тихи, златни мигове, които също заслужават да се пазят…
…за да са като пътеводна светлина когато душата е забравила как се свети. 🤍