🪄 Магьосникът на сенките и светлината

🪄 Магьосникът на сенките и светлината

В свят на чертежи точни и твърди закони
живее Магьосник – отвъд граници мисловни.
Не с пръчица, като на филм…
а със слово, мълчание и съвсем лек шум,
вижда зад всяко „не“ и „въпреки”
идващи от скрития ти ум.

Не е мъж, не е жена…
а пламък в плът и кръв,
душа и лек за всяка твоя рана.

Събира времето и шепа от тъга,
и го превръща в златна светлина.

Той не сочи с пръст, нито на клади те гори –
но знае как страхът ти тихо да изпъди.

В очите му – съзвездия,
в сърцето – древен код,
а думите му – мостове между
бездната и що е плът.

С едната си ръка държи
началото без край ,
с другата… тежестта
на старите ти болки.
Не казва “вярвай”, нито “знай”…
а тихо шепне: “…заповядай!
Намери се из онова, което – май не си.”

Мълчи, но чува.
Говори, но с глас отвъд плътта.
Той рисува с тъмнина…
и от сенките изкарва светлина.

Той чупи мисли, после ги гради
алхимик на смисъл, но и ковач на съдби.
Знае, че мракът не е враг,
а само нощ… преди да дойде изгрев пак.

Не обещава път без болка.
Само сочи вътре в теб и ти шепти:
„Тук започваш ти.
Гориш, но не изгаряш
ставаш дом на светлина.
Падаш – но се връщаш
с нова кожа и душа.“

И в очите му – не свят, а цели вселени,
в които болките стават живи
митове… и легенди.

Защото той не те лекува,
а те преобразява.

С мрак от минало…
мъничко любов
и злато
в пукнатините…
от старите ти рани.