Джон Лок – философът, който вярвал, че свободата започва от ума. Той наричал човешкия разум „чиста дъска“, върху която о…

Джон Лок – философът, който вярвал, че свободата започва от ума. Той наричал човешкия разум „чиста дъска“, върху която опитът пише своята история. За него истината, образованието и личната отговорност били в основата на един по-добър свят.

Доста интересна личност. Освен политическите си идеи за свобода и общество, той се занимавал и с философията на знанието (епистемология).

Той говори за степените на човешкото разбиране и как да стигаме до знание и истина.
Най-общо:
1. Интуитивно знание – най-сигурната форма. Това е моменталното схващане, което идва директно и без доказателства (например: „Аз съществувам“).
2. Демонстративно знание – изисква разсъждение и доказателства. Например математиката: за да стигнеш до резултат, трябва да минеш през стъпки.
3. Сензитивно знание – идва от сетивата ни. Това, което виждаме, чуваме, докосваме. То е по-малко сигурно, защото сетивата могат да ни излъжат, но пак е основен източник на опит.

Лок вярвал, че умът в началото е „чиста дъска“ (tabula rasa) – без вродени идеи. Всичко идва от опита – чрез сетивата и размисъла. Затова и толкова от цитатите му засягат ученето, въпросите, свободата на мисълта.
Ето няколко, които на мен ми допаднаха. Сигурно… ако се разровя ще намеря още десетки:

„Да обичаш истината заради самата истина е принципна част от усъвършенстването на човека и в основата на всяка друга ценност“.

„Често може да се научи повече от неочакваните въпроси на детето, отколкото от дискурсите на възрастните“.

„Ние сме като хамелеони – приемаме цвета, морала и характера на тези, които са около нас.“

„Един джентълмен започва с образование, но става завършен с четене, размисъл и добра компания.“

„Единствената защита срещу света е да го познаваш добре.“

„Новите мнения често са подозирани и критикувани само защото не са разпространени.“

„Винаги съм мислил, че действията на човек описват най-добре неговите мисли.“

„Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.”

„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.”

„Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.”

„Никой не знае силата на своите способности, докато не ги провери.”

„Щастието или нещастието на всеки човек всъщност е дело на собствените му ръце.”

„Да мислиш правилно е много по-ценно, отколкото да знаеш много.”

„Робската дисциплина създава робски характер.”

„Преди да познава нещата, човек трябва да знае познавателните си способности.”

„Свободата е трудна; трудно е да се осланяш на себе си, за да следваш своя собствен мисловен ход.”

„Тези, които са слепи, винаги ще бъдат водени от тези, които виждат, инак ще паднат в рова; и този, чийто разсъдък тъне в мрак, несъмнено е най-големият роб и най-зависимият измежду всички хора.”

Тези цитати могат да ни напомнят, че щастието и нещастието са дело на собствените ни ръце, че робската дисциплина ражда робски характер.
А най-силната ни защита срещу света? …да го познаваме добре.

Думите му са покана да не се страхуваме от нови идеи, да мислим критично и да пазим свободата – първо вътре в себе си, а после и в света около нас.