Понякога ми се иска да мога да снимам и запечатвам и аромати – като този на мокра земя и дървета след дъжд. 🤎🤍

Понякога ми се иска да мога да снимам и запечатвам и аромати – като този на мокра земя и дървета след дъжд. 💚🤎🤍

Днес денят носи особена енергия в мен.
Свобода. Особено след вчера – след като отидох и направих онова, което сърцето ми говореше… без очаквания, без план. И знаете ли… сякаш камък ми падна от гърдите.
Дойде като спокойствие (въпреки че не стана нищо реално). Самият акт на смелост.
На това, че слушам душата си и онази част от мен, която е каквато е – без изисквания от света… и хората.
И ето – днес сетивата ми за всичко са по-изострени. Като благословия и дар. 🙏

Видях малките капки по листата – като мини кристалчета, отразяващи лъчите. Бляскаха под слънцето като естествена украса навсякъде.
И мъхът – толкова жив от влагата, като дреха по дърветата.
И цветовете на листата…
Ооо… и ароматът на природа.

Днес времето не спира да ме изненадва – толкова крайно и полярно.
От светкавици до слънчеви лъчи.
От хладен дъжд до топлина.
От сивота до ярко синьо.

Обожавам всички сезони (освен лятото 😅).
Пролетта – заради ароматите на цветя, цъфналите дървета, пролетните дъждове с дъги… всичко кипи от живот.
Зимата – когато има сняг. Когато всичко е бяло, чисто, студено навън и топло вътре; когато е време за близост и много гушкане под юргана.
Снежинки – всяка със свой дизайн, направен само за нея от природата.
А есента – хладният вятър, цветовете, които преливат от една крайност в друга.
Дъждовете, които носят усещане за свежест, ново начало, преход от външното към вътрешното.
Аромат на чай, бульон, кафе. Меки жилетки и пухкави одеяла.
Само с лятото имам проблем – но и там си има хубави неща, като морето, реките, водопадите.

Пак се отплеснах…
Беше пълно с охлюви, събрали се явно на сбирка.
Няколко забавили се и още влачещи се по плочките получиха доставка до тревата с ръка-експрес… за да им се спести пълзенето (дано не са били за друга посока 🫣😂).

И този път… забележете! – снимах катеричка. Хванах я!
Не е снимка като със скъп обектив – с телефонна камера е – но тя избра да позира… без да бяга (веднага 😅).

Плюс бонус – още едно коте. Всъщност то май вече си ме познава, защото не пропуска да ме поздрави на алеята, когато минавам. 😅😊🤍

А вие… виждате ли детайлите?
Мравките, които се приготвят за студа? Катериците?
А как бавно всичко облича нови цветове…
Скоро идват и сутрешните мъгли след влажните нощи.
Не знам за вас, но аз нямам търпение… 🙃🤍🌫️