Понякога си мечтая за абсурдни неща…
като това да ми кажат, че съм в грешка.
Поне веднъж да не се окажа права в нишките, които вятърът ми носи… без да искам.
Да ме излъже интуицията… ей така – човешки.
Искам да сгреша.
Защото понякога грешката е по-лека от истината.
“Не е така. Сгреши…”
Колко хубаво звучи…
Нали?
Понякога си мечтая за абсурдни неща…

Leave a Reply