Писмо във времето…

Писмо във времето…
Картата, която си нарисувах преди да разбера значението ѝ.

Когато бях дете, а после и тийнейджър тетрадките ми не бяха само за планове и записки в часа (всъщност най-рядко бяха за тези неща 🫣). Често бяха изпълнени с рисунки, измислени портрети, въображаеми пейзажи, нумерологични сметки (които btw ако ме накараш сега да обясня – няма да мога), и… символи. Не винаги знаех какво значат символите, които рисувах… просто ги рисувах. Често повтарях в периоди някои от тях. Като мантра нарисувана на лист 😅. Някои ме привличаха изключително много. Сякаш са „мои”. Даже си ги драсках по ръцете 🙄.

Днес…
след писането в тайния ни дневник с дъщеря ми, се върнах в миналото. Там, където се случваха и тези мои рисувания на знаци и картинки.
Реших да направя собствено проучване за значението им (позакъсняло малко с има-няма 15–20 години 😅).

Най-любимият от всички символи и знаци ми беше Ankh. Неговото име го знам още преди да мога да чета. Видях го за първи път в една енциклопедия. Даже ако не бъркам беше в брой на „Цялата вселена” – с големите класьори 😅 .
Усещах го красив. Величествен. Някак толкова специален. Ако кажа, че не е бил и част от интереса ми към историята, културата и филмите за Египет… ще излъжа. Дали нещо в мен го помнеше, дали го позна, дали просто енергията или детската ми фантазия се беше привлякла от него – не знам. Но ето, че сега години по-късно, когато търся значенията, започвам да разбирам нещо.
Все едно съм оставила следи за себе си за бъдещето. Малки бележки от душата ми, скрити в детските рисунки (които още помня, а същевременно не помня вчера какво съм обядвала 🙄).

Както казах Ankh е най-силният ми спомен от символите.
Символ на живота, безсмъртието и вечната връзка между мъжкото и женското. Ключът към вечния живот. Пишеше (колко е вярно не знам…), че е архетип на душите, които помнят „другите животи“. (Аз само да спомена, че имам спомени от такива. Но… предимно последните мигове 😅, явно съм злопаметна 🥲).

Вторият ми любим беше змиите. Две змии увити хармонично. В единия случай ги рисувах увити и гледащи една в друга, а в другия отново вплетени, но едната нагоре, другата надолу. Рисувах ги в два цвята, едната без цвят (оставях я бяла или цвета на листа), а другата цветна (черна, синя… зависи от химикала 😂 За щастие не проявяваше претенции 😊).
Днешно време мисля, че значението го описват като кундалини или алхимия.
А според мен може пък да е просто дуалност или хармония.
Но определено силно го усещах като важно нещо за мен…
…още тогава.

Спиралата. Още я рисувам в картинките, които рисувам на децата. Няма причина. Обичам да я рисувам. Носи ми усещане за движение и завършеност едновременно.
Сега знам вече, че е символ на еволюцията, израстването, пътя навътре и навън. Онзи път – на душата. Който се разгръща в цикли, но нали знаете… винаги на по-високо ниво. Моята интуиция беше доста силна тогава, тренирах я дори допълнително (без да осъзнавам) и може би някак съм усещала, че животът е движение, трансформация. Че няма застой. Че всичко лошо ще свърши. Както и че всичко хубаво… също си има край.

Infinity.
Още един любим.
Едва ли някой не знае, че е символ на безкрайността.
На любовта, цикълът на душата и баланса между противоположностите.
Не знам защо го обичах. Нямах „любов” в живота си, че да обещавам „безкрая”. Но може би на друго ниво съм усещала връзката между „тук“ и „там“, и че… нищо не свършва истински.

Лотосът… за мен си беше красив начин да рисувам абстрактно цвете.
Днес го видях сред символите и осъзнах, че не е абстрактно цвете, а си е лотос. 🪷
От известно време доста го харесвам.
Носи онзи символ на чистота, просветление, раждането от мрака.
Хареса ми как „носи” в себе си издръжливостта, как успява да запази красота си дори под калта и тъмнината около него.
Определено душата е знаела символа му и е знаела, че може да израсне над цялата кал, която животът ѝ хвърли. Може би е било нейният начин да си напомни, че тъмните дни са необходими, за да израстне…

Пентаграмът.
Не бях от най-готик или метъл момичетата. Имах периоди на всякакви музикални стилове, но си държах на мой собствен, който не следваше един конкретен. Пентаграмът не беше част от облеклото и стила ми (за разлика от приятелките ми).
Виждам символиката му днес, и ако тогава за мен беше нещо като нужно… на листа за завършеност, то сега виждам, че представлява петте елемента.
Символ на хармонията и защитата.
А дали пък не е било подсъзнателно призоваване за защита и за баланс на елементите вътре… не знам. Но го помня почти на всички мои драсканици в тетрадката.

Тези следящите ме изненадаха, че ги видях.
Seed of Life, Star of Lakshmi, геометричните цветя
Чета…
…геометрии на свещената математика.
Seed of Life – семето на сътворението, началото на всичко.
Star of Lakshmi – хармония, благоденствие, баланс между духовно и материално.
Геометричните звезди, които за мен си бяха украса на листа, се оказаха символи на космическия ред.
Мисля, че душата ми си е имала връзка с творческия и божествен ред още като дете, но съм била леко сляпа и глуха, за да го разбера (не, че сега не съм още такава 😅🫣🥲 Знаците и намеците минават и ме подминават преди да усетя дори).

Следващия го рисувах на редове. По десетки пъти един до друг.
Solomon’s Knot.
И разбира се… има си символика и той.
Безкрайно преплитане, мъдрост и защита. Често символ на вечна истина и непоколебима връзка.
Най-вероятно повторяемото рисуване е било търсене на опора в нещо. Може би нещо вечно и стабилно. На истината…

Energy и Receptivity символите се оказаха от рейки и разни езотерични практики, с които да си призная честно… не съм много запозната.
Пише, че са символи за приемане на енергия, за баланс и поток.
Може би дори да не съм го знаела това, но явно рисуването им е било като малка практика за канализиране на енергията. Явно са помагали 🙂… иначе как щях да оцелея.

Имало е и други символи. Но тези са ми много ясни като спомен как ги рисувам.
А когато гледам назад във времето, се усмихвам леко вътрешно.
Момичето, което гледаха странно и в училище и у дома, това което си драскаше по страниците… всъщност е оставяло карта.
Карта към самата мен.

Може би тогава не знаех какво рисувам. Но го усещах. И не мислех дали е странно за другите. Просто го правех, защото… нямаше обяснение, но беше правилно вътрешно.
Сега виждам… това са били уроците, които един ден щях да уча.
Символите, които щяха да оживеят в живота ми.

Може би…
не винаги е нужно да търсиш знаци в бъдещето.
Понякога… вече си ги нарисувал в миналото.
Но си забравил.

… и може би смисълът на тези символи не е само в това, което значат по книгите, а в това, че са били живи в мен, още преди да знам думите за тях. А сега служат като времева котвичка за душата. 😊🤍