Ако истината е само красива, тя е илюзия.

Ако истината е само красива, тя е илюзия.
Илюзията няма грозна страна – затова не е истина.
Истината има две лица – равни по стойност и част от едно цяло. Също като монетата.
Но както при монетата, стойността ѝ остава, без значение коя страна гледаш.

Едното ѝ лице може да е красиво.
Другото обаче често е грозно.

В живота ни винаги се редуват различните лица на истината.
Красивата храни егото, но не и душата.
Грозната боде егото, но отваря пътя на растежа.

Ако дълго живееш само в красива истина,
везната неизбежно се накланя и грозната пада върху теб наведнъж – за да върне баланса.

А когато приемеш и прегърнеш твърде много тежка истина, идва момент, в който животът връща и красивата – като глътка въздух, също част от равновесието.

Не робувай на нито едната.
Едната може да те смачка.
Другата може да те опияни.

Ако успееш да намериш баланса в средата, ще видиш как и двете са само различни отражения на едно и също – на Истината, която е храна за душата и път към теб.