Няколко дена пропуснах, но символите не изчезват просто така. Просто няма кой да ги качи .

Няколко дена пропуснах, но символите не изчезват просто така. Просто няма кой да ги качи 😅.

Имаше една кола на SWAT – дебнеше в храстите. Бяха явно „на мисия“, но докато чакаха… някой им открадна гумите. 😂
(Класика за крайните квартали.)

Черна котка… оказа се, че тя е по-уплашена от мен и това, че ѝ пресякох пътя, отколкото аз от нея. 🥲🐈‍⬛ (…толкова ли съм страшна?🙄). Изкара поглед „пак ще снима знаци“ и драсна под колата.

Цветята – есенни минзухари. Само няколко часа разлика и следобеда вече бяха цъфнали.
Природата си знае тайминга.
Аз… още се уча.

Една групичка от божи кравички (или аз така ги знам 😅🐞).
Защо точно „божи“… 😭
Само като си спомня колко пъти като малка им развалях груповите… събрания.
Горките… какъв тормоз са видели от мен. 🫣😅

И да… сърчицето ми. 🤍
Без поне едно – денят просто не е цял.