Природата, вселената и всичко…

Природата, вселената и всичко…
всячески се опитва да вдигне на крака душата ми. Валят символи, листа, петънца…
За съжаление, понякога не е толкова просто.

Но…
това не значи, че не мога да им се насладя.
И да споделя някои. 🤍

Листото – снимах го, защото ми изглеждаше като нежен отпечатък от „есента на Моне“, изрисувана не с четка, а с време. Злато и зелено – стоящи като пролог… като първи ред на есента, написан с боята на природата.

След него – сърцата.
Ама накъде без тях?
Едното съвършено, другото – разтегнато, леко размито.
Не са ли това двете лица на любовта?
Онази част, която иска да бъде красива, съвършена… и онази, която оцелява, диша и бие, дори когато формата ѝ не е идеална.
Едно вдишване и издишване – различни, но част от един и същи ритъм.

И после китът и рибката.
Китът – отново.
Пазителят на океана на подсъзнанието.
И рибката – малката, подвижна мисъл, която се стрелка по повърхността.
Може би двете заедно са като диалог между дълбината и лекотата. 🤔

А водното конче…
връзка на световете.
Същество на границите – между водата на емоциите и въздуха на мисълта. С криле като прозрачни думи и тяло като игла, която е готова да шие.

И една буквичка, символ… „C“.
Врата. Знак. Начало на име, на цикъл, на create, cycle, 3 – позиция в азбуката.
Или форма на луна?
Не знам… но може пък да е първата буква на дума, която тепърва ще се напише в живота ми в дните.

Една малка симфония от съвпадения, уловена от един застаряващ телефон и собственичка, която – докато намери начин да се изправи – все още помни малките неща.
И как да вижда…
не само да гледа. 🤍