Не мога да избягам от моята енергия… от тази, която събира светове от най-обикновените места на света.
Асфалт, небе, котка наблюдаваща рибките, отражения от неонови лампи – сякаш сцена от „Токио дрифт“, един-два случайни облака, едно малко сърце…
Обичам да събирам света на части.
Но не бих казала, че е защото ми липсва цялостта на мен самата… а по-скоро, защото ми е интересно да наблюдавам животът как се разпилява именно в дребните и скрити места.
Небето говори в цветове,
земята – в пукнатини и неравности,
водата – в огледални отражения, в танците с вятъра и светлината.
Търся знаците…
или може би те търсят мен когато стана по-шумна.
Но знам едно… когато ходя бавно, започвам да търся писъмца от живота по пътя ми.
И просто ги събирам.
Едно по едно.
Като тези тук.
Просто част от колекцията уловени мигове от тези дни.
Leave a Reply