Една стара селска баня…
Аз – разкъсана между
„трябва ми почивка“,
нуждата от поредния нов зъболекар (за предпочитане такъв, който не се панира като госпожичка),
психолог, готов да държи тежестта ми,
или
направо психиатър, който е склонен да ме прибере… веднъж завинаги.
Мозъкът ми „Спести си терапията. Виж лицата… във винтовете.“
И честно…
когато започнеш да виждаш емоционално нестабилни плочки, знаеш, че определено и ти не си много далеч от тях. 🙃
Leave a Reply