Знаете ли…

Знаете ли…
замислям се, че първите пъти, когато започнеш да се грижиш за себе си и най-после обърнеш внимание на тялото и здравето си, не идват като спа почивка в Банско, а като събуждане от дълъг и кошмарен сън.

Също като осъзнатостта… малко груба, малко рязка, но истинска и необходима за душата.

Понякога е просто ден като моя…
в който те надупчват като решетъчна лъжица за изследвания, лабoрантката ти е станала най-близкото до приятел от честите ви срещи, а с бабите от квартала обсъждате болести и рецепти.
Но това в хубаво де.
Особено ако си забравил якето. И жилетката. Явно и главата някъде между тях.
Че ако излезеш като мен – раздърпан, гол, със замотана глава и надупчени ръце, без да те познават, етикетът „наркоман“ ти е в кърпа вързан. 😅

И за да съм ясна – бях без яке още преди изследванията, така че моят стар враг – захарта, който обича да ми играе ролята на емоционална въртележка, няма нищо общо в случая. 😄

По-скоро е типично, нормално напоследък за мен да съм някъде между…
„тялото ми е тук, но мозъкът – още не“. 🥲

И все пак… да живее грижата за себе си.
Макар и непохватна, понякога малко позакъсняла, но винаги смела стъпка към себе си.
И да… грижата понякога идва в малките неща – в смешните, недоспали сутрини, и в онези мигове, когато просто се учиш да не бягаш, дори когато ти се иска. 🤍