Между небето… и земята

Срещата на пълнотата е в центъра
където дълбочината и височината
се преливат в едно и също небе.

Там вятърът танцува с водата,
а звездите и светулките
са две лица на светлината,
оглеждайки се в една и съща тъмнина.

Мястото, в което се срещат умът и сърцето,
емоцията на дълбините
и разумът на висините.

Където границата е едно дърво,
галено от сутрешна мъгла
и обгърнато от мекотата на почвата.

Мястото, където чувството и мисълта
вървят ръка за ръка.
Където светлината се търси в тъмнина
и се издига над илюзията.

А болката… е учител с различни лица.

Място с котви от двете страни…
една пусната в дълбините,
друга завързана във висините.
За да пазят – от сливане и отдалечаване
нито от чувството,
нито от мисълта.

Там…
където Истината стои в средата
родена от мекота и твърдост.