45 ключа към сърцето на моя свят.

45 ключа към сърцето на моя свят.

Моят свят не е за всеки. И знам, че е много. Много е, защото ако си вътре, влизаш в тайна бърлога. Там всеки носи нещо от себе си. Там споделяме мечтите си и ги следваме заедно. Слушаме как тропа дъждът навън и се смеем на глупости. Разказваме си страшни истории – и измислени, и истински като детството ни. Пеем силно, танцуваме непохватно. В моя свят аз вече съм голяма, но оставам с душа на дете. В моя свят всяко петно, което видим на пътя, има уникална и символична форма. Всяка извивка на дървото ни говори на нашия език. Всяка цифра е загадка за разгадаване. В моя свят не спираме да играем. Тичаме, гоним се между дърветата на гората и парка, а наградата е другият. Не сме заедно само вечерта – ние сме заедно в деня, детайла, мисълта и присъствието. Мечтаем и се борим – заедно. Готвим – заедно. Носим въображението си и го споделяме. Рисуваме, макар и често да е грозно. Играем на градове и държави, шах, в който винаги губя; решаваме кръстословици, в които постоянно питам за помощ, защото никога не намирам правилните думи… а толкова обичам да решавам. В моя свят имаме плейлист за морето, за екскурзията до Италия, за романтичните вечери и за по-игривите. Обличаме костюми, защото сме деца в телата на възрастни. В него има знаци във всичко. Има красота в мъглата, мекото одеяло, аромата на свещта. В него се разхождаме не толкова да гледаме външния свят, колкото да наберем билки, да легнем на тревата и да изследваме вътрешния. В него работата е просто начин да помагаме заедно на света, докато сме в нашия свят. В него аз слагам матрака на земята и прекарваме нощта пред елхата в коледната нощ. Пишем си писма с аромат на хартия и ги оставяме на тайни места. Не търсим подаръци, защото най-безценният подарък е времето, а то не се купува и не се връща. Свят, където смисъл има всичко, стига да сме двама. В него аз често съм дива – танцувам, скачам и се смея силно, защото забравям как да съм скучна възрастна. В него има място за сълзите, които идват… понякога и без питане. В него гледаме звездите и си мислим за необятната вселена, в която сме имали шанса да се видим. Много е. Моят свят е много. Той не е лъскав, освен в броката и огледалата. Той не е скучен, защото не знае как да се побере в скуката. Той прелива, за да стигне и до другите… но вътре е пълнота. Там мирише на ванилия, на земята след дъжд, на бисквитена торта в обикновената сутрин. Носи се музика от единия край, смях от другия, въодушевени реплики отстрани запълват въздуха. Картините по стените са снимки от екскурзията, в която си направихме състезание за най-хубава снимка на тема „цвят в ежедневието”. В леглото е евтината тонколонка, която е част от фона на дните ни, на която слушаме музиката си. Моят свят не е молът. В него няма изкуствени усмивки, сдържани сълзи, скучна работа, която убива креативността. В него има деца, приятелство, мечти и много време за живеене на живота. Много съм. И светът ми е много. Не е за всеки. Ако влизаш, влизаш в таен клуб със собствен език, който се чете в очите на другия; място на детска искреност, игри, които не спират след залез, а просто се сменят, където ролята не е маска, а само игра. Аз пуснах 45 ключа към сърцето на своя таен клуб. И дори никога да не намеря друг, който да иска да остане… а не само да вземе и да излезе – аз ще съм тук. Ще го пазя от истинския свят, където красивото е гротеска, където разговорите са пиеса, където любовта е измислица. Където всеки бърза да получи, да вземе, да потъне в сивота и да загуби своята искра.

Това е… моят свят. Много е. Затова и ключовете му са толкова много. 🤍