Тези дни живота ми не е най-усмихнатият. И все пак Вселената не ме пропуска, за да ми подхвърли цял списък от „символи“.
Аз обожавам иглолистните дървета… И дъжда обожавам.
А дъжд + борче = 😍 мечта.
Капките върху клончетата стояха като малки диаманти, окачени от самата природа. И смея да твърдя, че красотата винаги е в най-малките детайли.
После един есенен охлюв. Всъщност бяха цяло стадо 😅 но избрах този за фотомодел. Пълзеше си бавничко, сигурно. А аз… в другата крайност – бързаща и хаотична. 🙃
А това не го очаквате… мини сабийка ⚔️ (или както някой би казал – парче метал). За другите просто боклуче, за мен – мини оръжие за джобен рицар. 😅
Телефонът ми пък упорито ми показваше цифри 12:21, 2:22, 12:34, 2:34… имаше и още, ама реших да не помня всяко „намигане” от Вселената.
О.. а докато „пътувах” с гугъл карти 😅 ми се яви и гълъб с черно сърце на гърба. И да… брои си се за знак… нищо, че е дигитален 😂. Модерни времена – модерни решения.
И за край… още едно сърце. Този път като излято в бетона. Сякаш като потвърждение, че със сигурност ще видя повтарянето на думата „Сърце. Сърце. Сърце.”
… може някой да каже, че това са просто капки, скучни охлюви, гълъб, метален боклук и случайности. Но за мен си е роман – със символи, подсказки и малки тайни. И както винаги – хаотичен, безсмислен… но пълен със смисъл. 🤭
В крайна сметка… това е смисълът.
Да намериш смисъл там,
където уж няма смисъл. 😅🤍
Leave a Reply