И продължението…
Facebook пак ме кръцнаха в края… 🙄🥲✂️
* * * * * * *
Имам любим цитат по темата:
„Ако съдиш рибата по способността ѝ да се катери по дървета, тя цял живот ще мисли, че е глупава.“
И не е нужно да си гений, за да разбереш, че това важи и днес.
Всъщност… особено днес.
Ние не трябва да „приравняваме“ всички деца. Трябва да разпознаваме техния уникален глас, особен ритъм и различна карта на света.
И може би, само може би…
Невроразличието не е краят на нормата.
А началото на нова еволюция – в която индивидуалното ще бъде прието, специализацията ще бъде търсена, а различието ще бъде ресурс.
Природата никога не прави нещо без причина.
Дори когато ние още не разбираме причината.
И си мисля, че в бъдещето ще се срамуваме от това, че сме наричали такива хора “проблем”.
Също както се срамуваме днес, че някога левичарите са били насилствено „преправяни“ да пишат с дясната ръка. Или че жените не са могли да гласуват. Или че чернокожите са нямали право да учат.
Всеки етап на еволюция минава през отричане…
после – през борба…
и накрая – става новата норма.
Някои от тези хора са тихи, защото светът им е казал да мълчат.
Други са шумни, защото никой не ги чува.
Но под цялата тази „странност“ има светове. Невронни светове, пълни с връзки, асоциации, хиперсетива, дълбочини, които масовият свят не вижда.
Този език е рядък, но… ако един ден света се научи да го разбира, може би няма да има нужда повече да „коригираме“ различните.
Ще ги оставим да си довършат изречението…

Leave a Reply