Езикът на Вселената не е в думи, а в знаци.
Все повече се убеждавам в това.
Говори с пера,
със странни малки охлювчета,
със сърца на тротоара и котки в сянката.
С листче хартия, сгънато като тайно любовно писмо.
С цифри, в които се „оглеждаш“.
Понякога сякаш просто ти казва:
Провери темпото… и забави, ако се налага.
Не забравяй любовта… тя е навсякъде.
Вярвай. И бъди лека.
Слушай котешката си интуиция.
И накрая…
потвърждение, че всичко е точно там, където и както трябва да бъде.
🤍 11:11 🤍

Leave a Reply