Fragments of the soul
Едната носеше болката му в сърцето си, а другата – живота му в себе си.
* * * * * * *
Не е нужно да умираш за някого.
По-трудно е да живееш за себе си – заради него.
* * * * * * *
Любовта дава крила, но животът те учи да летиш без тях.
* * * * * * *
Прошката идва лесно.
Тя е нещо, което душата познава.
Но да се довериш пак… това е истинско чудо.
* * * * * * *
Самотата е огледало.
Показва ти колко си крехък… и колко си силен – едновременно.
* * * * * * *
Някои деца носят играчки в ръце.
Други – тежестта на цели светове.
* * * * * * *
Понякога си мислим, че любовта ще ни спаси.
А после идва животът… и ни учи, че не тя спасява нас.
Ние спасяваме любовта – когато оцелеем след нея.
* * * * * * *
Най-опасното не е да нямаш път…
а да се изгубиш в чуждия.
* * * * * * *
В най-добрия случай – любовта ти дава криле.
В най-лошия – те оставя с белези.
* * * * * * *
В тъмното истината ослепява.
* * * * * * *
Любовта е способна да даде на човек живот…
но и да го изгори до пепел.
* * * * * * *
Най-тежките вериги не са за животните и зверовете…
а за сърцата.
* * * * * * *
Някои хора си тръгват, без да си тръгват…
и това е сред най-тежките раздели.
* * * * * * *
Домът е парадоксално място – може да бъде и убежище, и затвор.
* * * * * * *
Най-красивото изкуство се ражда след най-грозното в живота.
* * * * * * *
В задънените улици на живота човек среща… себе си.
* * * * * * *
Някои деца в детството си са по-възрастни от възрастните.
А когато носиш тежестта на големи обещания върху малки рамене, порастваш с чувство за вина… вместо с чувство за игра.
* * * * * * *
В мрака всичко е по-истинско.
Сурово.
Танц между страст и болка.
* * * * * * *
Има хора в живота ни, които умират… докато още са живи.
* * * * * * *
Самота – най-шумната тишина.
* * * * * * *
Най-голямото предателство в любовта…
е да те погледнат от бъдеще, което никога няма да дойде.
* * * * * * *
Страстта е като огън – ако я затвориш, изгаря теб;
ако я пуснеш, може да изпепели всичко.
* * * * * * *
Надеждата е последният дом, в който сърцето намира подслон.
* * * * * * *
Детството често оставя дълбоки белези – не по кожата… а в начина, по който гледаме на света.
Ако там е липсвала прегръдка, животът се превръща във вечно търсене на ръце за такава.
* * * * * * *
Има деца, които научават думата „оцеляване“…
много преди думата „щастие“.
* * * * * * *
Смисълът не е нещо, което намираш.
Смисълът е това, което оставяш след себе си.
🕯️🌫️💔 | светлина над онова, което боли…
Leave a Reply