✨ Духовна дива…
Аз съм жена, която е търсач.
Докато преминавам през живота пиша, рисувам, танцувам, разсъждавам, усещам, творя. Това е как дишам. Не знам друг начин на съществуване.
И често е поредно от опитите ми за осъзнатост, търсенето на вътрешната истина и от това да живея с присъствие в момента.
Но… това е само едната част от мен.
Зад нея се крие тази, която отвръща на двойно по-големи от нея мъже, като псува с речник на стар тираджия. (Да, много духовно… знам. Баща ми ме е учил. А той е шампион в тази дисциплина. 🙄👌🏻🤷🏼♀️)
Моята духовност не е чисто бяла рокля, ароматни пръчици, камъни и изкуствена усмивка като на водеща от сутрешен блок.
Аз съм по-скоро като гуру, който ще ти каже да не се привързваш към нищо… и после ще ти изяде пицата. 🍕😂 Или като будист, който освобождава ума си… и после не може да намери къде го е оставил. 😅
Мога да говоря за душата и в същото време да се залея от смях на тъпотии, които повечето хора наричат „недостойни за духовен човек“.
Е, аз съм доста недостойна – и ми харесва.
Но не е само това. Аз съм и странна… и различна. (Да, всички роднини винаги ми го казваха, но те имаха предвид „ти си проблем“ – а аз се оказах „ти си уникална“. Малка разлика. 😏)
Моята духовност е особен вид.
Не я намирам в книги… а в писането, в танца, в еротиката, в природата.
За мен да съм духовна значи да познавам себе си, да мисля, да чувствам, да разбирам другите и да действам от осъзнатост.
В същото време обичам простотии и тъпотии. Смехът ми често идва от най-безумните неща.
А да… и не ме е срам да се излагам публично. Всъщност ми е любимо. 😅
Иронията е, че хората се правят на „примерни“, а тайно им е забавно. (И да, аз съм тази, която ще каже на глас онова, което всички мислят, но крият от страх да не ги помислят за странни.)
Вкъщи… за „съжаление“ и там не съм от примерните. Нямам идея колко е „нормалното“ за духовен човек, но май колкото го усеща отвътре – толкова. 🤷🏼♀️
Аз например съм цяла шоу програма. Често съм стендъп комедиант. Танцувам, правя театър, мога да съм сладка, а след пет минути – бурлеска на стероиди (но в случая от енергия… 😅).
Обичам енергията си. Както и да я пускам на свобода. Чиста. Без репетиции, без преструвки, просто запълвам стаята със себе си, когато горя.
А понякога съчетавам мъдрост и глупост. Тогава става магия. Мога да говоря за вътрешен мир, докато споря с някой на паркинга и съм влязла в лют спор.
Или да давам духовни прозрения с примери толкова тъпи, че хората не знаят дали да се смеят или да си записват „мъдростите“.
И да… почти всеки ден си задавам въпроса…
„Аз духовна ли съм, като псувам наум, танцувам секси и се хиля на черен хумор?“
После се замислям за дзен учителите, които са известни със своите парадокси и с това, че често използват абсурдни, смешни, дори просташки примери, за да разбият егото и да покажат истината. А дори има случаи на дзен монаси, които нарочно се държат странно, псуват, смеят се гръмогласно, за да покажат, че духовността не е „свято лице“, а автентичност.
А суфите? За тях любовта и екстазът са свещени. Танцуват, въртят се, пеят, смеят се. Самият Руми е писал стихове за любовта, които са и духовни, и страстни, и еротични. Той е вярвал, че именно чрез страстта и тялото можеш да стигнеш до Бога.
И тантрата… тя пък директно включва сексуалността в духовния път. Тантра не казва „стани безплътен“, а „живей пълно с цялата си енергия“. Перверзността, играта, дивото – могат да бъдат врата към осъзнатост, ако се практикуват с внимание и любов.
Смехът е практика също. Той си е форма на медитация. Разтваря блокажи, изчиства тялото и ума и те връща в настоящия момент.
Много от притчите на Христос дори са били с доза ирония и тънък хумор (дори сарказъм). Макар и често да не се улавя в Библията заради превода. Тоест… и в християнската традиция има елемент на „нека да не сме сухи и скучни“.
Тоест… мислите, които горят с въпроса „правилно ли е?“ и „аз правилна ли съм?“… мога спокойно да ги угася.
И ако някой ме съди за това, което съм… може би трябва да съди и всички тях. Аз съм част от тяхната елитна компания.
И живея живота с автентичност. 🙃
Мога да съм духовна.
И дива.
И саркастична.
И в това няма противоречие – има живот.
И няма да избирам само едната част от мен…
Ще продължа да ги съчетавам… в хармония. 😊

Leave a Reply