Понякога…

⟳

Понякога…
някои знаци може би идват не, за да бъдат разбрани.
А за да бъдат… усетени.
И биват дадени така, че само душата да ги разчете.

Един знак. Код.
Подарен. Оставен… директно в ръката ми.
С нищо друго освен нуждата и желанието за тишина.

Може би не е просто кръг.
Може би не е просто линия.

Ако трябва да разчитам (както е ясно, че поне ще опитам)…
Това което открих най-близко е будисткият кръг – енсо (円相) онзи символ на съвършеното несъвършенство.
Признавам си, че не съм запозната. Не съм чела много.
Но по описанието разбирам, че е символ на завършеността, дори когато изглежда незавършена.
Несъвършено съвършенство.
Присъствие, моментност.
Празнота и пълнота едновременно.

„Символ на цялото, което не се нуждае от затваряне.“

Но тук има и елемент, който не намирам никъде. Линийката която беше като вълна, пресичаща смело кръга.
И не намирам нищо. Какво е?
Поток… Вълна… Мост… Граница… ?
Не мога да го нарека.

Може би е път.
Може би е граница.
Може би е преливане.
(А може би нещо, което още не е време да разбера.)
Тук е моментът, в който си напомням да не свръханализирам… и разбира се, където често не успявам. 🧘🏼‍♀️

Може би казва много.
Може би повече от колкото разбирам.

И…
ще го оставя с мен.
Няма да го натоварвам със смисъл.

Само ще му направя място…
докато не запълни смисъла със себе си.
И това което е трябвало да каже.