Ще ми се да видиш през призмата
на моите очи онова, което
носиш… ти.
Да видиш светлината,
с която грее твоята душа,
и как лети, когато усети любовта.
Ще ми се да чуеш звука,
който като мелодия кръжи винаги…
където и да си.
* * * * * * *
P.S.
Както пеперудата не може да види цветовете на собствените си крила и красотата, с която радва очите на света – така и ние понякога забравяме колко красиви са нашите „криле“.
И може би…
онази част в нас, която понякога се съмнява дали е достатъчно добра…
иска просто да чуе “Ехо… отстрани се вижда красотата ти, дори когато го забравяш” 😊🤍
Leave a Reply