Echoes of Becoming

Echoes of Becoming

Не можеш да върнеш светлината в сянка.

* * * * * * *

Нежността се отдръпва,
когато е посрещната с тежест,
а не с грижа.

* * * * * * *

Любовта към себе си понякога започва
през очите на друг.
В онзи миг, когато се огледаш
и за пръв път се видиш истински…
през поглед, различен от своя.

* * * * * * *

Доброто лице за света понякога е просто маска, която заличава… теб.

* * * * * * *

Има любов, която не звучи,
а диша в синхрон.
В нея всичко е ритъм…
вдишване и издишване,
ехо и отговор,
поглед и отражение.

* * * * * * *

…как се осъжда нещо, което е било единствената капка живот в мъртва тишина?

* * * * * * *

Човек не се ражда задължен
да бъде лесен за обичане.
Тези, които обичат истински,
не се плашат от дълбочината.

* * * * * * *

Колко ли хора са прекарвали живота си
под един покрив,
без да се срещнат истински…
нито веднъж?

* * * * * * *

Не можеш да върнеш душа в гроба,
когато вече е вкусила от живота.

* * * * * * *

Когато свикнеш, че никой не те чува,
дори собственият ти глас
започва да ти звучи
прекалено силно.

* * * * * * *

Колко често човек жадува мекота от другия,
без да проумява, че мекотата не вирее сред удари.
Тя е дар, който се разгръща едва тогава,
когато раните престанат да се отварят.

* * * * * * *

Може да простиш – но това не значи, че трябва да останеш.
Понякога прошката е билет за тръгване…
не за завръщане.

* * * * * * *

Една от най-силните болки често идва,
когато различността се опитва да се обясни
на хора, които търсят начин да я превърнат в еднаквост.

* * * * * * *

Истински нужното не е в това да бъдеш разбран от всички,
а да бъдеш приет от един…
който няма да се отдръпне от сенките,
които носиш.

* * * * * * *

Невъзможно е да бъдеш нежност с хора, които те тъпчат и после питат защо не цъфтиш.

* * * * * * *

Да бъдеш обичан не е начин да се чувстваш жив.
Да бъдеш жив е начина да можеш да обичаш.

* * * * * * *

Колко време трябва да прекараш в тъмнина,
за да имаш право да се протегнеш към светлината…
без да бъдеш обвинен,
че си предал нощта?

* * * * * * *

Най-чистите чувства не винаги се раждат на правилното място.
Но не мястото определя тяхната истина.

* * * * * * *

Не е нужно да се случи нещо голямо,
за да се събудиш.
Понякога тишината на собственото присъствие е достатъчна,
за да разпадне живота,
който вече не ти принадлежи.

* * * * * * *

Най-страшното не е да не знаеш кой си.
А да си знаел…
и да си се отказал от това знание
заради някой друг.

Да не знаеш кой си – е объркване.
Да си знаел – и да си се предал… това е загуба.

* * * * * * *

Не всяка тишина е мир.
Понякога е просто умора от това да обясняваш себе си на хора,
които те искат,
но не и цял.

* * * * * * *

Колко „да“ са казани от страх?
И колко „не“ са били погребани
в името на дълг към другите?

* * * * * * *

Колко от „не искам“ всъщност означава „страх ме е“?
И колко от „обичам“ всъщност значи
„не мога без теб, защото не мога със себе си“?

* * * * * * *

Да си добър за всички е най-бързият начин да се изгубиш за себе си.

* * * * * * *

Понякога най-светлото се ражда в сянка.
Най-истинското… на ръба на грешното.
Най-чистото… сред тежестта на срама.
Най-дълбокото… там, където и думите се губят.

* * * * * * *

Когато цял живот си носил другите,
първият път, в който поискаш
някой да понесе теб,
изглежда като егоизъм.

* * * * * * *

Често промяната не започва с мотивация.
Започва с отврат от живота,
който вече не можеш да понесеш.

🩵🌘🪞 | … езикът на това което оцеля.

🤍🤍🤍🤍🤍🤍🤍

Не искам да бъда обичана,
за да се чувствам жива.
Искам да бъда жива…
за да мога да обичам.