Ти нямаш име в моите мисли.

Ти нямаш име в моите мисли.
Но ти си… в дърветата, листата и вятъра който шепти.
Ти си… във водата, капките и ефирните дъждовни следи.
Ти си… в слънцето, светлината и топлината на лъча.
Ти си… нежността след тежестта.
Ти си… прегръдката след самотата.
Ти си… любовта без форма.