Аз струвам всичко… и нищо.

Защото онова, което ме усмихва, не струва нищо.
И точно това го прави всичко.

Всъщност човек е това, което вижда в света.
Ако усмивката му зависи от едно петънце светлина – и то му носи щастие…
значи той може да бъде щастлив от всичко.

Но ако има нужда от много, толкова струва и той самият.
Щастието му е скъпо. И трудно.

Защото човек, който се усмихва на малкото,
вече притежава всичко.

А ако остави щастието му да зависи от хората – ще чака, те да решават кога да бъде щастлив…
и кога – не.

Но когато човек го намери в малкото…
вече няма да зависи от никого.
И никой не може да му го отнеме.

Може би най-ценните неща са онези, които нямат цена и не се купуват с пари.
Които са скъпоценни и безплатни.

И точно в тях… си и ти.