Whispers of the Wounded
В душа, която е ранявана често, тъгата бързо се превръща във вина, а любовта в тревога.
* * * * * * * * * * *
Навикът към болка е най-тихата форма на самонаказание.
* * * * * * * * * * *
Най-коварните окови са тези, които човек сам нарича ред.
* * * * * * * * * * *
Има моменти на тишина, в които ясно се чува онова, което душата изрича. Без глас.
* * * * * * * * * * *
Да бъдеш тих, за да не пречиш….
с времето се превръща в това да се срамуваш, че си жив.
* * * * * * * * * * *
Не всичко, което е нежно, е слабо.
Понякога именно нежността е последната форма на сила.
* * * * * * * * * * *
Този, който се бои, че е товар за другите,
тихо учи изкуството да бъде лек.
* * * * * * * * * * *
Когато се докоснеш до нещо красиво…
и веднага започнеш да се питаш дали не си го “счупил”. Говориш с душа, учена на езика на вината, не на любовта.
* * * * * * * * * * *
Съмнението е първият отговор на душата, която не е била обичана чисто. Тя не вярва, че може да бъде дар, затова се страхува, че е товар.
🧡💜💛 | езикът на тишината
Leave a Reply