Това… не е просто профил.
А е моето тихо пространство, в което душата ми говори.
Не чрез маски, а с предвидена защита – и тя не е случайна.
И тук не се влиза с догадки.
Ако оставяш неясни следи, въпроси или “мили” неща в съобщения – вероятно ще те посрещна с мълчание.
За съжаление… напоследък светът е пълен с повърхности и плитки хора, водени от злоба, его и собствените си сенки.
Някои се опитват да достигнат до мен със сексуални намеци, други – с проверки, догадки и скрити кукички.
Но нито едните, нито другите говорят моя език.
Тези, които наистина ме познават… знаят коя съм и как да четат между редовете ми.
Знаят, че някои думи не се казват.
Само се усещат.
И че има неща, които не се крещят в съобщение… а се оставят тихо.
Като писмо, знаещо своя получател, дори когато адресът не е написан.
Като аромат от детски спомен, долитащ от стара книжка…
История с малки трохички и знаци, с пътека, която не можеш да сбъркаш.
Ако ме познаваш – ще знаеш коя съм.
А ако не ме познаваш…
и не си сигурен дали си поканен – то тогава вероятно не си.
Тук не приемам странни съобщения.
Съжалявам.
Но… не съжалявам за това.
Аз търся истина.
И приемам само истини.
Без маски и догадки.
Без заобикалки.
Без игри.
Тук съм просто аз.
Не съм заради някого или нещо.
Освен заради себе си.
Който ме познава – знае как да ме познае.
Знае как се говори моят език.
И ще знае…
ако реши да го направи изобщо…
как да ме достигне.
По-деликатно.
Без да ме плаши – било то със странни коментари, желания…
или с любопитство, което идва от страх, а не от смелост. 🙏
Leave a Reply