Беше ден на външни бури.

Беше ден на външни бури.
На съмнения.
Клатене на истината ми.
На вярата.
На убежденията.
И дори на любовта, която нося в сърцето си.

В такива дни съм благодарна за уроците.
За изпитанията, в които се уча как да се градя още по-силна от вчера.
В тях сълзите са болката, която не намира път освен през прозореца на душата.
Но…
вече не идват да рушат.
Не ме мачкат… а прочистват.
Като извори от кристална вода,
която идва да прочисти.
И понася със себе си всичко чуждо и което не е мое…
Докато не остана само аз.
Истинската.

Седнах с болката.
С емоциите си.
Поканих ги с прегръдка.
Да седнат.
Да се настанят.
И този път, докато им приготвях чай и въртях с досада очи…
вече си бяха тръгнали. (Явно бързаха 😅)
Да заповядат пак… само по-рядко 🙃

Емоциите стихнаха.
Оставих товара назад в деня.
Дойде ритъма.
Нуждата да се заземя в себе си.
Да освободя напрежението под звуците на музиката.
Забелязах, че често помага.
Като малко енергийно надмощие над тялото.
Като танц, в който душата води.

И точно тогава…
Дъгата. Х 2. 🌈🌈

Мост.
Две.

Момиченцето в мен скача от радост.
Така както само дете, което вижда света в детайли, може да се радва.
Като подарък.
За нея… за мен.

Сякаш беше отговор.
На целия ден.
От сълзите, които напоиха земята ми.
През слънцето, което я огря.
И после – дъгата.
Двойна.

Не защото съм специална.
А защото съм… Аз.

И вярвам…
Не в религии.
Не в съдба без избор.
Не в желания с краен срок.

А във възможността… да обичаш.
Да живееш.
Да минаваш през пукнатините, без да губиш цветовете си.
Само да пречупваш светлината си… и да ги разгръщаш още повече.

И вярвам…
че не съм сама по тази цветна пътека.
Че някой… или нещо…
също върви по нея.
Може би е мисия.
Може би – човек.
Вселената…
Или просто някой, който гледа в същата посока.
Или… към мен.
Без дори да го виждам.
Без времето да е дошло със своята власт.
Без да чувам ясно глас.

Дъгата може да не говори с думи също.
Но и душата не чете думи, а светлина.

И да…
Понякога небето просто ти се усмихва широко.
А после говори в ехо.
И ти поднася мост.
От душа… до … . 🌈🌈