Моята малка поетична капсула от деня.

Моята малка поетична капсула от деня.
Истинска, съвсем естествена… и магична именно в това.
Няколко моментни полъхвания на душата.
Неща, които друг би подминал, но… разбира се – аз забелязах.
И сега ги споделям през моя поглед, чувствителност и усет за живота…
в който дори светлината и сенките имат какво да кажат.

Деня започна обещаващо – с намигващо емоджи в пяната на капучиното. 😋☕

После – една пеперуда, която явно е сънувала лавандула. Или може би лавандула, която е сънувала пеперуда. 🦋
Тих момент на крехка красота, който ми беше подарен да го уловя.

Листата в парка…
С тези жилки ми изглеждаха като нарисувани от влюбен художник.
Детайлни, приказни. А светлината прозираше леко през тях, все едно ми показваха карта на път, който води навътре.

А после… бърза среща. 😀
Защото най-красивите птици понякога са и най-срамежливите…
или просто нямат време за снимки. Като тази сойка. Макар да не ми се довери достътчно, за да позира, аз си „откраднах“ една снимка. Размазана. Но достатъчна.
Прочетох, че е изключително интелигентна и често имитира други птици.
Мисля, че ще ми стане любимка. А и изглеждаше пухкава. 😁

И накрая… разцепеното дърво, което краси с раната си една от алеите на парка.
Като белег от буря. Но още стои – изправено и красиво. Не с перфектността си – а с историята на преживяното.
Колко ли хора са намирали сянка и са почивали под него?
Колко ли истории е чуло? Колко мълчания?

Моят ден е пълен с всичко…
с намигване, ранимост, спокойствие, дълбочина и малко хумор, за да не стане твърде сериозно.
Очите ми. Сърцето ми. Мен. 💚

Истината е, че детайлите говорят.
А ние…
понякога просто трябва да спрем да тичаме,
и да ги чуем. 🌱