“Коя си ти?”

“Коя си ти?”

Аз съм от онези души, които не могат да бъдат сведени до етикет.
Нито сложени в рамка, нито вкарани в шаблон.
Когато погледна навътре – не виждам роля.
Виждам живот.
Такъв, какъвто пулсира отвътре навън.
Неразделим от същността ми.
От мен.

Аз съм вятърът, който се смее между дърветата.
Снимка. Уловен миг, който другите са подминали.
Музиката, която не просто звучи навън, а се слива с кръвта и пулса ми.

Подкрепа – но не тази заучената, която просто казва „ще мине и това“. А онази, която стои до теб, дори когато не може да те спаси.
Стълб – не от камък, а от доверие и любов.

Честност като дъжд – нито повече, нито по-малко. Понякога може да е като наводнение, друг път напояване. Но винаги искрена.
И не искам да ме „харесат“. Искам да бъда разбрана.
Да бъда видяна – без захар. Без грим. Без маска. Без сценарий и пиеса.

Не съм просто функция в обществото.
Не съм роля.
Аз съм това което нося в гърдите. Спомена. Действията си.
Усещане. Истина. Път.

Може би човек, който не просто живее… а осъзнава, че живее. И се бори да не го забравя. Всеки ден.

И понякога е тежко.
Но… е истинско.

Коя съм аз?
Аз съм… Живот.
Такъв, какъвто повечето хора не са свикнали да виждат.