Понякога дъгата не е просто небесен феномен,
а печат върху душата – че е минала през всичко…
и е събрала всички цветове в себе си.
Дъгата отговаря на чакровата система –всеки цвят е честота,
а човек, който носи дъгата в себе си, често преживява живота интензивно във всяка своя част…
от кореновите страхове до коронната интуиция.
И както дъгата се ражда от дъжд и слънце, така и тези души се разгръщат най-ярко след бурите – когато вече са приели и светлината, и мрака.
Може би това е спомен, код.
Знак от подсъзнанието или от душевния път.
Такива души сякаш не просто преминават между световете…
а ги свързват — чрез думи, чрез истина,
чрез светлина, пречупена през самите тях.
Leave a Reply