Когато една душа пусне друга с любов – нищо не се разпада.
Само ролите и нуждата от контрол умират.
Остава връзката. Паметта.
Остава онзи невидим, но жив пулс,
който вече не иска нищо, а само благославя.
Когато една душа пусне друга с любов – нищо не се разпада.

Leave a Reply