Когато всичко се обърква, без причина…

Когато всичко се обърква, без причина… 😞

Има дни, в които се събуждаш с усещане за мир и покой.
В теб няма тревога.
Сърцето ти е отворено.
Настроен си положително.
Същински Дзен. 🧘🏼‍♀️

А навън… започва да се разпада всичко.
Дали проблем с колата, уредите изглеждат повредени, случайности се преплитат като хаос без логика около теб…

И ти стоиш в средата на всичко това и се питаш “Защо?”,
ако енергията ти е чиста…

Защото…
полето ти улавя не само това, което излъчваш… а и това, с което си свързан.

🌀Когато душата ти вибрира на по-висока честота – осъзнато, чувствително, отворено… тя се превръща в резонансно поле.
Такова поле не само дава…
То и приема.

И ако някой (близък, свързана душа, дори мисловно фокусиран в теб човек) преминава през буря от мисли и чувства към теб… неговото емоционално състояние може да се сблъска с твоята хармония и да предизвика вътрешно напрежение.

Не е нужно да има физически контакт между вас. Често мисъл, спомен или емоционален фокус са повече от достатъчни, за да предизвикат дисбаланс в твоето енергийно поле, претоварване на сензорната ти система, познатите физически симптоми, като: главоболие, виене на свят, изтощение, разсеяност и дори… привидно случайни сривове в средата около теб – уреди, комуникации, механизми, които спират да работят без логична причина.

Не е магия.
Не е проклятие (макар че звучи поетично 😅).
Това е просто… отворен енергиен канал.

И когато ти си този канал като проводник на светлина, а отсреща някой е в сянката си (гняв, вина, страх, желание за контрол), се получава енергиен сблъсък между полета с различна честота.

Но защото твоето поле е по-отворено – ти го улавяш първи.

Това което можеш да направиш е първо да осъзнаеш, че това не е твое. Да се заземиш. Да промениш резонанса с музика, движение, мантра или най-простото… тишина.
И накрая прекъсване на канала – енергийно или мислено. Думите са по желание.
Може да е нещо като:
„Това, което не е мое – го освобождавам.
Това, което ми принадлежи – го прегръщам със светлината си.“

Или

“Връщам това, което не е мое, с мир и любов. Нищо, което идва от сянка, не може да остане в светлината ми.”

Нещата, които произнасяме (особено когато са наситени с емоция, фокус и осъзнаване), не са просто звук – те носят честота, намерение и структура на енергията.
Така, че думите тук са като енергиен код, който пренарежда енергийното поле.

Най-важното:
Не е нужно да приемаш всичко, което минава през теб. Това, че го усещаш – не значи, че си длъжен да го носиш, ако не е твое.

Ти си…
Проводник, не жертва.
Памет, но не болка.

🕯️ Пази светлината си.
Особено от сенки… които не са твои. 🤍