За един от онези дни, в които реалността решава да стане сюрреалистична… и го прави със зелено чувство за хумор.

За един от онези дни, в които реалността решава да стане сюрреалистична… и го прави със зелено чувство за хумор.

Вчерашният ден влезе в категорията:
„Не може да стане по-странно.“
(А после вселената каза: „Hold my… 🌱.“)
Всичко, което може да се обърка… го направи.
А после и нещата, които дори не обмислях, че могат да се случат… също се случиха.

Джипът реши, че е заслужила почивка.🫣 (А аз си мислех, че сутрешният душ и глезене му е харесал 😑).
И без предупреждение, някъде там между две селца – middle of nowhere… ме изостави.
Казвам си:
– Добре. Окей. Колата реши, че ще ме зареже. Разбирам. И тя има чувства.
И явно вече не ме харесва 🥲.

Излизам…

И точно когато очаквах единственото зелено да е от яд, поглеждам настрани…
и какво да видя?
Вместо камъни и тишина, нарушена само от гласчетата на щурците… растеше диво, зелено, напълно спокойно и в хармония – това.
Природата намигна с лек бунтарски дух и сякаш ми отвърна “Казах ти да намалиш стреса.”

И така — в деня, в който всичко се развали, обърка и счупи…
природата ми каза „chill“.

Буквално. 🤭

# Зеленииронии , # Автомобилендзен ,
# късметлийкасъмсиаз…