Аз съм влюбена…

Аз съм влюбена…

в живота.

Влюбена съм не защото е красив.
А защото е истински.
С всичките си цветове – и тъмните, и ярките.
С болката,
със сенките,
с разочарованията.
Със светлината, която понякога се появява неочаквано – само защото си избрал да останеш.

Аз обичам живота.
Обичам го не, защото е лесен.
А защото е пълен.
Пълен с чувства,
с хора,
с смисли, които не винаги разбирам веднага.
Пълен с уроци, които боли да научиш,
но които… ако не научиш – никога няма да се срещнеш със себе си.

Аз пиша… защото живея.
Творя… защото усещам.
Създавам… защото не мога да понеса да оставя живота да отмине докато само го наблюдавам отстрани.

Искам да участвам в него.
Да го изживея до край.
Да го докосна с ръцете си.
Да го вкуся.
Да го превърна…
в цвят,
в дума,
в звук.
Да му отговоря.
Както той непрекъснато ми говори.

Аз се боря за живота.
Защото…
Не искам да го гледам отстрани.
Не искам да съм просто свидетел.
Не искам да бъда просто оцеляваща.

Искам да съм в него.
Да го обичам, дори когато е труден.
Да намирам вдъхновение и в пепелта в която ме превръща понякога.
Да се науча да виждам смисъл не само във върховете му, но и в ниското.

Имам обич към живота…
във всички онези малки мигове на мекота.
В красивото утро.
Детския смях и усмивки.
Дъждът върху прозореца.
Въздухът, който носи аромат на ново начало.
Поглед, който казва “разбирам те” с топлота и загриженост.

Имам любов към живота…
в желанието да го изразя.
Да напиша думи, които ще останат.
Да създам нещо от него – нещо, което да каже „бях тук, чувствах, обичах… живях“.

Имам страст към живота…
в поривите да грабя от него.
Да го гледам с очите си колко е красив.
Да танцувам под ритмите му, когато сърцето ми плаче.
Да се влюбвам
отново и отново в залезите му,
в думите,
в човек,
в емоциите и усещанията.

Не искам живот, който просто се случва покрай мен или на мен.
Искам живот, който се усеща.
Който оставя следи и кара кожата да настръхва.
Който вдъхновява.
Който понякога ме разплаква,
но после… ме събира отново.

Аз съм влюбена в живота.
И тази любов – тя не е случайна.
Тя е избор.
Тя е път.
И тя е чудо.
Всеки ден.