20:49 – Един и същи час и на двете снимки, а са като две различни дихания на един и същ ден.

20:49 – Един и същи час и на двете снимки, а са като две различни дихания на един и същ ден.

🩵 На първата е небето зад къщата.
И със синия цвят и облаците, поръсени с меко розово… носи специално усещане за безкрай,
може би лекота…
Небе, което сякаш ти казва:
„Дишай.“

🧡 Втората е пред къщата.
Изглежда като снимана в друг ден…
Тя пък е топла, почти можеш да усетиш как нощта се задава след нея.
Залезът като тиха въздишка на деня, който си тръгва с цвят, а не с шум.
Сякаш светлината казва „Благодаря ти, че беше тук“.
А дърветата стоят като свидетели на тайнството между слънцето и хоризонта.

Понякога животът е точно това:
Да си между два изгледа — един към шир,
и един към мекота,
И да знаеш, че си точно там, където трябва да бъдеш. 🤍