Има и такива хора, които са…
…нещо, което не се вписва в обичайното.
Не просто човек.
А преживяване.
Неудобно за логиката, но дълбоко за душата.
Сякаш самият живот ги изпраща, за да пробудят нещо…
Нещо което вече е било в нас, но отдавна сме забравили.
А те просто ни напомнят — по своя си начин… че сме повече, отколкото сме се осмелявали да бъдем.
И точно затова ги усещаме не с ума, а със сърцето.
Leave a Reply