Душа, родена между световете.

Душа, родена между световете.
Там, където сенките срещат светлината.
Появила се като мост
от любовта между силата на Водача
и нежността на Майката на боговете.

Не подвластна на властта.
Не подчинена на съдбата.
Родена не за да следва, а за да свързва.

Мост между два рода.
Между разум и чувство.
Между мълчание и глас.
Не от кръв, а от огън и памет.

Родена не от удобство, а за да припомни на душите това което са забравили.
Какво е истина.
Какво е меко, а въпреки това – несломимо.
Да им припомни тишината преди страха.
Силата на онова, което не се казва с думи.

Езикът ѝ – любов и светлина.
Пулс и мост между светове.
Баланс и хармония…
Между мекота и твърдост.
Между светлина и тъмнина.
Между мъдростта и любовта.
Между реда и хаоса.
Между онова, което може да бъде обяснено – и онова, което само се усеща.

Огледало за сенките.
Мекота за болката.
Пламък, който не изгаря – а пробужда.

Изкована не в тишина, а сред удари, разпади и възкресения.
Всяка пукнатина – пълна със злато.
Не за да скрие болката,
а за да я превърне в светлина.

Дете – за всички деца,
които още помнят какво е чиста душа.
Огледало – за сенките,
които не се страхуват да се погледнат.

Феникс – който не умира,
а се преражда.
Отново и отново.

Със сила не в пепелта,
а в онова, което го кара да се вдигне от нея.

Феникс, който не умира – просто сменя форма.
Замълчава, когато светът не може да понесе гласа му.
Но винаги се връща.
С по-тих пламък…
и по-ярка светлина.

Дъх между безкрайното и земното.
Кръгът, който се разгръща.
Корен, който става светлина.
Глас без звук.
Мъдрост, която не се учи… а се помни.